С голяма кошница отидох на спечелилия Златна палма в Кан Дийпан

С " огромна кошница " отидох на спечелилия " Златна палма " в Кан  " Дийпан – ориста на бежанеца " на Жак Одиар (ще изброя на български едвам седемте кино лентата на 63-годишния потомствен кинаджия, почнал след 40-те, за който и различен път съм писал, тъй като доста го одобрявам: " Да гледаш по какъв начин мъжете падат " ; " Един по този начин предпазлив воин " – шедьовъра му; " Чети по устните ми " ; " Сърцето ми спря да бие " ; " Пророк " – най-комуникативния; " Ръжда и кости " ; не се съмнявате, че съм гледал по няколко пъти всичките, нали?), награден скандално от президентите на тазгодишното жури Братя Коен (едно наум), оценен със 7,2 в IMdb. Самият факт, че французите предложиха за " Оскар "   " Мустанг " (понеже е един от трите финалиста за премията на Европейски Съюз LUX, ще го дават гратис в Дома на киното при започване на декември, внимавайте!), демонстрира, че и те не го харесват доста. Склонен съм да се съглася – филмът е превъзходен, само че нито е връх в творчеството на Одиар, нито е за " Златна палма ", в случай че участваха " Омарът " и " Младост " да вземем за пример...

В началото на клада някъде в Шри Ланка (остров Цейлон) изгарят цяло семейство покойници – майка и деца. Запалва я бащата и брачен партньор (Антонитасан Джесутасан), " тамилски тигър ", въстаник, смугъл, чорлав, брадясал, набит мъж с каменно изражение, примирена стойка и мъртви очи, понесъл тежко проваляне и изгубил всичко скъпо. Той се преоблича и потегля... Чрез рушвет си обезпечава непознати документи и под името Дийпан (казва се в действителност другояче и е прочут пълководец) потегля за Франция, само че би трябвало да симулира семейство с непознати – напращялата, солидна и вироглава Ялини (Калиесвари Сринивасан), екзотично привлекателна и възбуждащо сластна, която има братовчедка в Англия, и сирачето Илаял (Клодин Винаситамби), мъдро, уплашено, ужасено и безмълвно момиченце. Тримата несретници попадат в парижко гето, тъй като в полицията им оказва помощ преводачът (Натан Антонипилай), разпознал " тигъра " (разговорът сред двамата е блестящ). Там Дийпан е назначен за пазач в няколко блока от обществени домове, където царува бедност, съсипия, неенергично примирие и принуждение, наркодилърите дефинират разпоредбите, а властта е безусловно абдикирала. На всичкото от горната страна сред тримата съществува злост, недоверчивост и отчуждение, тъй като са събрани инцидентно от събитията и всеки крие незаздравели душевни рани...За да има повече пари в фамилията, Ялини стартира работа като гледачка и готвачка при полупарализирания, мирен и спокоен господин Хабиб (Фаузи Бенсайди), но скоро се връща от пандиза племенникът му Брахим (Венсан Ротиер), дръглив и недъгав, неприятелски и недоверчив нарушител с остро хищно лице, който стартира война за територии. Какво ни чака, ни подсказва един подигравателен коментар на Дийпан: " Тези са гангстери, тъкмо като у нас. Но не са толкоз рискови... " А пък тези гангстери имат неблагоразумието да се заядат с Дийпан, който към този момент е влюбен в Ялини и завързан към Илаял и е подготвен на всеотдайност, тъй като отново има цел в живота – изтерзаните самотни души търсят непосредственост, сигурност и топлота...

Сцените малко преди финала са като от уестърн, само че снимани извънредно и реформаторски, под необикновен ъгъл – виждаме единствено краката на Дийпан, който се качва по стълбите, и чуваме изстрели (невероятно попадение, прелест).

За героите от самото начало не таим особени очаквания – такава е атмосферата, мрачна, безнадеждна и унила като мрачно предградие на Париж през есента, неосветено и застлано с неприбрана шума с цветовете на детски пастели, раздирано от спорадични изстрели. Но любовта, верността и жертвоготовността заслужават малко благополучие, дребно, нищожно, но задоволително, блещукащо като осветлен прозорец в зимна вихрушка. Иначе какъв е смисълът?

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.